Как да напишем Рп - герой

by **-J.Grayson** Пет Дек 20, 2013 4:23 pm

Така, нека започнем от тук, никой не задължава някой от вас да пишете характера, или външния вид на героя си. Ако сте достатъчно описателни в историята си нямате нужда от нещо такова. Външния вид може да мине само със снимка на лика, който използвате, а характера може да се подразбере от историята. Ако както вече казах сте достатъчно описателни в това.
Нека започнем от тук питате сте „Какво да напиша в историята” Ако за вас е по лесно, нека е някаква случка, запомняща героя ви, нещо което му се е случило и оставило белег в живота му. Може просто да разкажете някоя любовна история, трагедия.. НО не да влезнете в Wikipedia и да вземете нечия биография или пък да копирате някой герой от сериал, няма да е оригинално ако не е ваше. Направете нещо с което ще се гордеете. За да сте достатъчно описателни, можете да опишете повече за семейството му, един ден от живота му, спомен или пък просто всичко, което е преживял. Един добре описан герой е не по – малко от петдесет до сто реда. Да знам ще кажете „ Тя луда ли е” Да ама не. Когато имате идея, знаете какво искате просто всичко в главата ви протича бързо и дори не усещате кога сте написали толкова много. Развийте фантазията си, разрешете й да опише всичко, което Ви хрумва.
Примерен герой;

Спомените бяха повече от всичко. Те те караха отново да мечтаеш, да ти припомнят как си оцелял, какво си чувствал. А когато бяха свързани с друг, те бяха още по-силни. Като минно поле, където трябва да внимаваш къде ще стъпиш. Една погрешна крачка и всичко изчезваше.
Погледите ни бяха твърде странни, изпълнение с желание, със страст и малка доза умиление. Виждаше как очите й блестяха, дали защото в резултат на глътките уиски, или просто защото при всяка тяхна среща, миналото се обаждаше отново и отново. А и двамата полагаха усилия да го загърбят. Но как се забравяха годините назад? Ежедневието им не бе от най-красивите, често бяха далеч един от друг, но беше истинско.
Сега той бе с Мира, обичаше я повече от всичко, някак трудно си представяше сега да продължа без нея, но когато се появеше Амира, инстинктът му за самосъхранение се свиваше. Някак трудно бе да преглъща буците, които засядаха на гърлото му. Трудно всичко бе трудно в този град, говорещ собствения роден език, който не се променяше или забравяше дори с времето, което често прекарваше във Финикс. Мръсните сделки там нямаха край, а той внимаваше да не навлече Мира в някоя от тях. Но сега тук в България нямаше никаква опасност Амира да пострада. Спомените се завърнаха в съзнанието на Венилиан, но нищо не бе същото. Съзнанието му се връщаше там във Финикс търсещ Мира. Съвсем скоро щеше да се завърне и нищо от това нямаше да има значение тогава. Всичко това щеше да е било един миг, който бързо щеше да бъде забравен и избутан някъде в съзнанието му.
-Хайде Михайлов. Знам, че все още искаш да докоснеш тялото ми. – говореше му тя, а той сякаш не възприемаше, леко поклати главата си ставайки от дивана, той имаше едно странно чувство, което заседна в гърдите му. Не знаеше защо се бе почувствал така, просто имаше много лошо чувство, което го накара без да казва каквото й да е било на Амира , да изхвърчи от апартамента й и да се насочи директно към летището.

Няколко часа по – късно кацайки на летището във Финикс, той осъзнава най – лошото, вижда полицията, която го обградила.
-Венилиан Михайлов имате право да мълчите. Всичко, което кажете ще бъде използвано във ваша вреда. – не знаеше какво става, уж бе покрил всички нечисти сделки, който бе сътворил по време на пребиваването си.
-Какво съм направил? – единственото, което попита, а в думите му прозираше беглия Български акцент.
-Мираслева Айзък, е мъртва, а Вие сте обвинен в нейното убийство – казаха му докато го качваха в една кола, карайки го към районния съд. Не можеше да повярва, буцата в гърлото му заседна, а той задържа сълзите в навлажнените му очи. Не можеше да повярва. Не искаше да повярва на всичко това.
-ЛЪЖЕТЕ – изкрещя той, но в отговор получи удар, който му костваше загубата на съзнанието му.
Tри години по- късно, Михайлов бе пуснат от затвора, лежал цели три години, за нещо което не бе извършил. Той щеше да започне живота си на чисто. Но в мига, в който излезна я видя. Видя Мира, минаваща покрай му, но тя не го позна. Не позна, онзи който я смяташе за мъртва..А той си обеща, че ще си я върне рано или късно.